Обичам те, но вече си отивам.
Не ти е нужна майка да те пази.
Ръцете ми са в белези от битки,
но всяка беше моя. Даже тази!

А теб дали опазих?! Кой ли може
на прага на съдбата да е пречка?!
След толкова години осъзнавам,
че в снопа на живота ти си клечка.

Но клечките са много важни, сине.
И не за туй, че образуват снопи...
Живота, много бързо ще отмине.
Ще те застигне с тежките си сопи.

Е, белези навярно ще останат,
но продължавай с тях дори да крачиш.
И докажи  на себе си, че можещ
да победиш, а не примрял да грачиш.

Обичам те, но вече си отивам.
Ти знаеш, че отдавна все ме няма...
Най-тежката раздяла ми е тази,
защото ще ми липсва твойто "Мама".
  Това не е написано от моята майка, която сега се бори за живота си... но е това, което би искала да ми каже! Бог да пази Майките ни... да бъде Милостив и да им дари още дълъг живот! Може би е време просто всеки от нас да вдигне телефона  или да погали своята майка... шепнейки заветното Мамо, обичам те!